Стени
Колко често правим това, което наистина желаем?
Колко често, отваряме сърцата, си за да изпитваме истинско щастие?
Бих казала: твърде рядко.
Но защо, защо винаги спираме?
Предразсъдъци, разочарования, страдания, самота…са тухлите, с които страхът гради стените, които ни пазят от болката, но не допускат и истинската радост, в затвора на собственото ни съзнание.
Като малки, подхождаме открито към нещата от живота, не се преструваме, докато не се ударим веднъж, и втори път, удряме се в рамката, която обществото е поставило, нормите. Виждаме, че не се вписваме в „идеала” и започваме да се преструваме, да се прикриваме, страхуваме и нагласяме според нормите. Строежът на стените започва…
Зад невидими прегради, по-твърди от скала, по-високи от планина, се крием цял живот. Живот в един мъничък, самотен и тъмен свят, в който единствената светлинка, вдъхновение и сила да мечтаем, да продължим напред са дупките в тази твърда плоскост. Дупки, направени в изблик на смелост, вяра или любов, от където плахо надничаме, а вятъра навява през тях мириса на безкрая, на истинския живот. Понякога ни донася късче щастие, а друг път ни го отнема, за да го върне там, от където бе дошло – отвъд стената.
В моята дипломна работа искам да напомня на себе си и на всички, че зад най-големия ни страх стои свободата.
Катeгория: Художествени пластики
Етикети: Walls, Бакалавар, Дипомна работа, Стени
Коментари: 1 коментар